От небесната колесница се сипе вълшебство, бяло и искрящо
като полунощна приказка. Само преди сняг студът се спъва в развързаните връзки
на сандалите си, в сиви нощи без луна. Меко свети индийска нишка от котешки
стъпки в белотата. Толкова е тихо, че чувам как снежинките се разплакват от
топлината по дланите ми. Земята си дочака зимното одеало, а утрото подготвя
четките за рисунки от скреж.
Нощта отнесе нанякъде топлите кордели на дъха, в
който сгънах молитвицата си за този свят да се събуди бял, чист и любящ... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар