Усещане за нещо топло и голямо пулсира в
розовеещото зарево на утрото. Почти като прегръдка, втурнала се да побере
всички липси, да изговори всички мълчания. Декемврийското слънце несмело
пирографира ноти по тънката кожица на премръзналия ден. За да помни винаги как
звучат разбудените надежди.
Единствената причина да ги има е, че са достатъчна
причина за нечие щастие. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар