Сиви коли. Горе в сивото враните се кискат в
разлюлените обятия на вятъра. Нещо остричко ми боде взора. Сигурно са
стъкълцата от строшените сънища, поломени от безпаметната целувка на утрото.
Усмихвам се на зимното слънце, упорито прегръщащо покривите на този разбуден
свят. Стоплени тълпи, влюбен декември, цветни улици. Зима, опиянена от коледни
еликсири.
Тя, всекидневната магия, е видима само за очите на щастието... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар