През нощта Зимата бе оставила
последния си пухкав подарък, който мигом се разтопи в благодарните обятия на
февруари. Сънят се протяга мързеливо, плези се на дебнещия пред стъклата мраз и
му се иска да се завие отново с топлина. За поне още две минутки. Не и когато щастието
е на прага, а усмивката му има привкус на лятна жар... и на неделя.
Събудената тишина е пълна с
музика... от всички утрини на света. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар