Вторникът примигва в сиво - комичен опит за стоманен взор. Всъщност свети в сребърно... заради онези
усмивки в осмия час. А из футуристичните лабиринти на кафеената утайка се гонят
сенки на чудеса. Ефирни като топло придихание в мраз, след чиито кордели тича
делникът. Днес ще ги случвам по много, да има за утре... за утрето след утре. И
винаги.
Мънистата на радостта са дар от
другите, но в щастие ги сторваме сами. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар