Утрото нежно приюти сребърните
сънища на деня и крилата им оцветиха необята. Памукови небеса, за да танцуват в
тях разсънените птици. И усмивките ми, от които да наплитат слънце за света. А
щастието пое по дългите си пътища през меки коси, в които пръстите завихрят
вълноломи.
Те, лодките от обич, всякога знаят накъде е посоката.
0 коментара:
Публикуване на коментар