и синьото отгоре ме зове -
посоки да чертая със крилата си,
да стават точки, после светове...
Тогава светя в бяло и в обичане,
и всичките усмивки са затоплящи.
Изплитат слънце, за да гали зимата
в косите ти – и да поискаш още.
Там пръстите ми вихрят вълноломи
за брегове от щастие и спомен.
И с лято и щурци, крила и полети,
посоките са пълни чак догоре.
Лети ми се. До края на небетата,
то – синьото - отгоре ме зове.
В обятия когато са превърнати,
крилата имат форма на сърце.
0 коментара:
Публикуване на коментар