Сянката на лятото се мярка край алеите,
яхнала конче от вятър. Препуска към невидими купи сено, в които да се бухва с
щастлив смях. И да вади клечки от косите си, докато брои звезди в небесната
кошница. Сянка, изтъкана от слънце, от чиито джобове изпадаха в следобеда най-блестящите
лъчи. Подозирам, че лятото ги изгуби нарочно. Ей така, на шега. За косите на Сряда,
за врабчите крила. И за спомен, който предстои.
Обичам сенки, които могат да
оцветяват мрак. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар