Със сини гребени днес необятът подготвя
голите клони за празник. Бъдещото зелено, неродено още, спи затоплено под слънчеви
кордели. Птича гълчава отмерва ритуалното време с нестройни трели. Той,
празникът, е всякога отвътре. В наслаждението от всичко идващо и случващо се. В
пълното отпускане във Всичкостта с онова щастливо доверие, че идва още от
същото – прекрасно, стоплящо, чудо. Тихите му стъпки всъщност кънтят.
Благословен
е всеки, удостоен с дара да чува музиката на Живота. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар