Треви с роса де стъпките целуват...

В поруменели утрини се срещат на билките душите. Не бърза слънцето да ги смути, с лъчи да ги погали. Да оплетат магия, опиваща с ухание, дордето спят щурците, зората не познали. И с изгрева се раждат чудеса, що вляво младо слънце ще наливат. Тревите стъпки боси целуват със роса, да бъде тиха обич, истинска и жива... 💚