Току-що пристигнал, ноември начена
закачливи опити да гаси цветния огън по дървета и храсти. Всъщност му харесва
да разрошва немирните коси на Есента. Да гледа как танцуват листата във въздуха
и да опазва крехката им трошливост от човешки стъпки. Но не може да забрани на дървесните
сърца да ги прегръщат. Да милват коси и рамене, докато се втурват да преследват
слънчеви зайчета по паважа. Есента си отива, раздавайки и последния огън.
Никое сбогуване не е тъжно, щом
зарежда взаимно с топлина.🍁🌞
Снимка: с любезното съдействие на Димитра Лефтерова
0 коментара:
Публикуване на коментар