Меко свети под щедрото следобедно слънце трошливата
шума. Пази сънища за гълъбите и отглежда топлина за пролети. Стъпките ми срещат
изпуснати пухчета от забързани птици. Нежни многоточия по алфалта, зажаднял за
рисунки от дъжд. Почти го настъпвам – бяло и мъничко, готово да разказва. За
старото в новата седмица. За новото в остарелите дни. За безкрай от прегърнати
небета. Ангелски знак, чийто шепот утихна в дланите ми. Всеки мрак е покана за
танц към слънцето отвътре... 🌞
Покана за танц
0 коментара:
Публикуване на коментар