Снегът хрущи под стъпките с крехкостта на черупка от охлюв. Скрупппп...
Звук от последните листа, замръзнали в белотата. Изглеждат като строшени
бижута под дремещия взор на лампите. Скрупппп... и зад завоя се мярва
призракът на Декември, наметнат с дрипава мъгла. Нощта милостиво ще го
утеши в задимените си обятия. Скруппп... Този път звучи като бисквити.
От онези, дето чаят ми поглъща преди мен, заради медената им крехкост.
Звучи и като пукащите съчки на онова огънче, опазено отляво. Блажени са
всякога онези, които и в най-тъмното могат да светят...
Снимка: с любезното съдействие на Димитра Лефтерова
0 коментара:
Публикуване на коментар