Зимна симфония

Нощният сняг заличава силуети на стъпки, котешки лапи и птичи следи. Последните дни на Ноември се прескачат, смеейки се, и само сенките им разрошват леко навалелите преспи. Децата на Меркурий, които събират всемирни тъги. И всякакви сиви, минорни неща. Ще ги оцветяват в синьо и слънчево, за да ги върнат на лятото. Тайничко им пуснах в джобовете старите си планове, подгизнали от невъзможности. Онези няколко мечти, протрити от несбъдване. И строшените парченца от надежди. Усмихвам се на усещането за пустота. От онази, в която се чува как снежинките целуват измръзнали клони. Зимна симфония, оцветила в искрящо зелено празните зали отвътре. А в снега меко искри нарисувано с пръсти сърце –  моята благодарност за всичко взето. И за чистите прагове, през които да прекрачи Новото.