Събота. Декември. Тишина. Шумулкат страниците на неизписаното ново, дето
послеписът му е „щастие”. Перца от разрошени птици му сочат посоките.
Дори да закъснее, всичко е когато-тогава. А вятърът, направен от
въздишките на всички дни, целува миглите на Зимата. Събирам си
усмивките, от тях стават звездици за Коледа. По няколко в картонената
къщичка за котета. И за неделните врабци. За дърветата, жадни за пролет.
И за Света, дето си търси вълшебните приказки.
Когато си орисан за летене, не чакаш чудеса, а ги раздаваш...
Когато си орисан за летене, не чакаш чудеса, а ги раздаваш...
2 коментара:
Последното ми допада страшно много!
Радвам се, г-н Руменов! :)
Човек е по-богат и по-щастлив, когато дава, отколкото когато очаква да получи...
Публикуване на коментар