Обичам онова усещане за наслада,
което ми образуват настръхнали утрини с розовеещ светлик. И дъждовни следобеди,
напоени със зелено. Витаещо усещане за покой и разтегнати минути, в чийто
забавен каданс ще се появи идея, мисъл, спомен. Или просто радостна тръпка,
бавно добиваща очертанията на нещо. Още неродено съвсем, но вече нетърпеливо да
живее, да хукне към мен, да се приюти в мен. Защото знае, че ще го чуя, ще го
сбъдна и ще го пусна да бъде.
Насладата прелива от всичко – от вкуса
на това неясно зародено, от аромата на кафе, от почувстваната връзка с този Свят,
всякога ненаситен за взора ми.
Моето внимание е негово убежище.
О-Мир-о-Творе-Ние.
0 коментара:
Публикуване на коментар