Харесвам
тихото убежище на безпосочните пътища. Заради удоволствието да минавам по
неизбродени улички, непознати места, неоткрити съкровища. Мигновения, пълни догоре с вълшебство.
И с толкова вечност, колкото може да побере ненаситният за красота взор. Тичат
обратно през очите към душата, за да се завърнат у дома. Да събираш обичащи се
мигове е най-голямата награда от всяко пътуване. Защото между пристигането и
заминаването единственият смисъл е радостта от живота.
Снимка: личен архив (май 2020)
0 коментара:
Публикуване на коментар