Акации и срамежливо слънце. И треви с роса, де стъпките целуват.
Само Душа, на която е леко и светло, може да забележи
светлината и красотата около себе си. Гледам как гълъбите се догонват с тромава
походка и си мисля, че щастието е в сакралната среща на света отвътре с този
отвън. Да си щастлив е просто умението да чуваш кога е часът на срещата им. И да
бъдеш най-хубавото място за нея.
Човекът е съсъд за щастие, дори
да не го знае.
Снимка: с любезното съдействие на Димитра Лефтерова 💚
0 коментара:
Публикуване на коментар