януари 07, 2011

Вкусът на детството

7

Лято. 2010.
Пресичам улицата, търсейки сянката на кестените. Срещу мен върви млада жена, бутайки детско велосипедче. Гордият му собственик шляпа със сандали зад нея, извърнал глава в обратна посока. Русите му коси са като ежови бодли, и се поклащат в такт с походката.
Опитах се да го заобиколя, но за беда се случих на пътя му. Непредвидим като торнадце, устремът му изравни посоката с моята, и сблъсъкът беше неизбежен.
Две големи очи зад стъклени очилца се втренчват в моите, след което някак заинтригувано рече:
„Една млавка ме плеследва!”.
Усмихвам се извинително.
За две секунди ситнежът се ориентира, че не съм майка му.
Смутено забива поглед в сандалите си, и моменталически изтичва при нея.
Когато си на пет, мравките са най-страшният противник.

За миг иззад ъгъла се мярна сянката на детството.
С привкус на малини.




Related Posts:

  • Просъници Въртя се в счупената центрофуга на хаотична просъница. Ретроспективни ескизи от минало с аромат на зима. Ето, оранжевите отблясъци от полюлея се … Read More
  • Да събудиш Питагор Дали е математически неизбежно да се превърнеш в сянка на собственото си величие? Особено след като цял живот си го подклаждал в гледащите те с респе… Read More
  • Лятно пътуване         Малката циганка смутено придърпва вълнистите краища на възлизлавата си поличка и държи слабички… Read More
  • Коте в чекмедже - Имаме си котета! Имаме си котета! – жизнерадостния глас на Мая посвети в събитието малката групичка шестгодишни първолаци след края на последния ча… Read More
  • Дисекционно„А сега, да видим какво има вътре!” – изрече за протокола злобен гласец. Тъмното въздъхна болезнено. Хррррсссст. Ципът се смъкна със съскане и кожа… Read More

7 коментара:

nana каза...

Сега, ще пуснем колеленцето да се разходи ...веднага

Христина Чопарова каза...

:)

Omnia каза...

Знаеш ли, Хриси, не мисля, че детенцето се е объркало- то е усетило- онази топлина в теб и откритост, които вероятно и майка му притежава. Чувството за закрила. Децата са най- интуитивните същества, които познавам и според мен е точно това в случая:)

Толкова пЛекЛасна история е това....!
Поздрави:)

Христина Чопарова каза...

Силве, хлапето наистина имаше вид на преследван беглец :)))
Като се блъсна в мен, надали е имало време да усеща каквото и да било - просто изрече опасенията си. Бих обявила дуел на мЛавката, но знаех, че има кой да го направи вместо мен. :)))
ПоздЛави и на теб! :P :))

Valkocompany каза...

Паркчета и Теменужки
http://www.vbox7.com/play:53747ce4

Omnia каза...

Да, но въпросният беглец не е бягал към някое дърво, зад което да се скрие:)))*Смиг*

Споделям го, защото и в мен се сблъска малко хлапенце в спешна и ми стана едно такова.... абе майчинско, казано направо и по същият начин си помислих, че е случайно и малкият се е объркал;) После по- опитните с децата от мен ми казаха, че не:) каквото и да беше- сладка случка е;) умилителна някак си;)

Христина Чопарова каза...

Щом казваш ;)))