От облаците изригва мелодия.
Безумно ангелски звук. Флиртът му с душата ми ражда песен, чиито вълни поглъщат всеки сантиметър кожа. Настръхващ резонанс. И ведрина, от която пониква всеобичност.
Очите ми трябва да изпият синьото, докато останат само кубчета облаци в празната чаша на небето. Тази музика – дошла отникъде, за да детонира цялата ми сетивност.
Иска в замяна всяко парченце от полепнали седмични грижи, преглътнати думи, угаснал гняв, пепел от печал. Всичко минорно и сиво, което ù трябва за бъдещи летни полусенки.
Преображението е взаимна награда.
0 коментара:
Публикуване на коментар