Идеален съпруг - що е то?

Ако ви се гледа нещо ретро, нещо английско, нещо странносмешно, An Ideal Husband (1999) може и да ви хареса. Нужни са обаче три условия: да е събота вечер, да сте по пижама и да пиете чай – нищо, че малко е по английскому необичайно времето за такъв ритуал. След втората глътка вече ще се возите в карета, ще се разхождате сред подрязани чемширови храсти и дори ще възклицавате с височайш акцент.

Определено ще сте раздвоени в симпатиите си между заклетия ерген лорд Горинг (Рупърт Еверет) и идеалния съпруг сър Робърт (Джереми Нортъм).

Артър Горинг е арогантен, несериозен и тотален браконенавистник. Осъмва до третия петел по танцови сбирки, флиртува с всичко, що носи корсет и кринолин, и докарва на баща си киселини с маниера си да избягва сериозните разговори. Цялата му философия се заключва в максимата, че „единствената любов за цял живот е любовта към себе си”. Рупърт Еверет си е английска издънка отвсякъде – може би затова толкова му прилягат ролите на непокорни благородници, макар че специално в "кожата" на лорд Горинг доста преиграваше. Пък и немалко от звездните му колежки го намират за „потресаващо красив”. Е, Рупърт е гей, за тяхно съжаление. Затова пък е изключено Еверет да остане незабелязан, даже в поддържаща роля. Стига толкова лирически отклонения.

Сър Робърт е абсолютната противоположност на лорд Горинг. Освен, че е прясно бракуван, той притежава изразена чувствителност, която на моменти стряскащо извира от очите му. Но зад тънките мустачки и сдържаността на благородната му осанка се крие мрачна тайна. Петно, което му причинява дотам емоционални терзания, че сър Робърт изглежда като перманентно страдащ от хемороиди. Джереми Нортъм е британец от Кеймбридж – това обяснява не много, а обяснява всичко. Сигурно сте го гледали в „Госфорд парк” на Робърт Олтман. Като „идеалният съпруг” Джереми Нортъм е много убедителен, и определено при мен наклони везните на симпатиите в своя полза.

За един джентълмен честта е ако не всичко, то поне най-важното. Чувствителна натура като сър Робърт не може дълго да крие от съпругата си леди Гъртруд (Кейт Бланшет) разяждащото го минало прегрешение. Особено когато то е на път да стане обществено достояние и да го обвие с доживотен позор заради капризите на скучаещата интригантка г-жа Чивли (Джулиан Мур). Червенокосата актриса е толкова брилянтна, че буквално ти се иска да изтриеш самодоволната ù усмивка и да лиснеш ведро вода към порочните пламъци в томителните ù погледи.

Отборът на звездните лейдита се допълва от мис Мейбъл (Мини Драйвър), сестра на леди Гъртруд. Тя тайничко въздиша по лорд Горинг, но го раздава недостъпна лейди, безкомпромисна и духовита. И заплаха за браконенавистните принципи на лорда. Уви, и Драйвър преиграваше невъобразимо, а Бланшет беше толкова незабележима като съпруга, че с успех би могла да бъде икономката или прислужницата. Затова пък много добре ù се удаваха очарователното смущение и пресилените любовни емоции. И въобще, прочутата английска сдържаност напусна всички сърове и лейдита накрая, подобно зъл дух. Но така е то с емоциите на синьокръвните през осемнадесети век. Прочее, филмът е римейк на лентата от 1947 с Полет Годар. И е типично по Оскар Уайлд.

Каква е страховитата тайна на сър Робърт и кой/какъв всъщност е идеалният съпруг, ще разберете, ако си допиете чая в леглото и дочакате края на филма.