ноември 30, 2011

Пренареждане

6

Време е за пренареждане. И презареждане...
Кой знае какви неща ще изскочат от гардероба, чекмеджетата и лавиците, които толкова време подминавам с мантрата „може и по-късно”. Само че не може.
Някаква бясна аларма се опитва да ми напомни, че важните неща се обгрижват всекидневно, а не се хербаризират накуп, защото някой-ден-може-да-потрябват.
Знам това, как да не го знам... но вече не върви да си правя оглушки. Сънят излетя демонстративно, а нямах желание да броя овце. Навън нощта примигва в оранжево – чудесно време за инвентаризация на крезовски препълнени пространства.
Оххх. И от радостта може да позаболи. Особено когато е извънмерна и натикана зад толкова ненадеждни ключалки... Трябва да привикна към умерена консумация.
Тази гордост дали ми трябва? Като че ли е станала по-тежка. А си я бях взела за укрепване на самочувствието... Кога ли успя да натежи и да се търкулне отвъд границата на достатъчната си полезност? Мога и без нея... Дали пък да не си отрежа поне парченце? Май по-добре не. Не съм хирург, а санитар по неволя.
Измъквам от долните лавици нещо, което прилича на нежност. Сигурно е пропаднала под тежестта на толкова (не)нужности. Горката, има доста скъсано по нея... как ли изглежда закърпена нежност? Но си ми трябва... само дето съм забравила какво да правя с нея – в грубиянския свят такива одежди са демоде... Е, какво пък, аз обичам ретрото. Само да намеря игла и конец...
А това какво е? Някаква раница по средата... интересно откъде се е взела. Но да, моята си е – толкова е остаряла, че само помръдването в нея ме отказва да надникна... не ми се събуждат приспани страхове. Вярно, поотъняла е... ще ù трябва химическо чистене. Любовта, казват, ликвидира страхове всякакви. Къде ли я сложих? Трябваше да е на най-горната полица, а там, сред някакви позавехнали обичания, се оказа кутията с амбиции и започнати, но недовършени проекти.
Крезовски препълнени пространства ли? По-скоро, клошарски лабиринти. Брррр.
Основното почистване е занимание изморително, особено когато ти е студено.
Ще се стопля, само да пренаредя лавиците...

Related Posts:

  • Без страх, само по обич Само на дете би хрумнало да погали страшилище, ако го види. Да иде да го гушне, да го направи свой приятел. Реакция на чиста любов, освободена от стр… Read More
  • За чудотворчество не трябва ореол За чудотворчество не трябва ореол. Нужна е само искричка за фенерчето отляво, за да оцветиш в лятносиньо деня. Чудо е да озариш нечия утрин. Да върне… Read More
  • За повече лампички... отвътре Понеделникът се огледа в дъждовните нанизи по клоните. Оловносив е. С мъничко ръжда. Тъкмо по декемврийската мода. Натика по-дълбоко мъглата в горн… Read More
  • Полети Отгоре се изсипва Тишина. Бяло бялото прегръща и рисува живи приказки в неделя. Прорасналите перца са нетърпеливи... за полети между случващата се и… Read More
  • Събота. Декември. Тишина Събота. Декември. Тишина. Шумулкат страниците на неизписаното ново, дето послеписът му е „щастие”. Перца от разрошени птици му сочат посоките. Дори… Read More

6 коментара:

Владимир Кабрански каза...

Дано успееш. Аз колкото и пъти да опитвам, след ден нещата са на същото място:)

Христина Чопарова каза...

Е... предполагам, че редът се променя според необходимото за момента - стига да има осъзнаване за границите, в които то е полезно... :)

Omnia каза...

Ооооо, Хриси- в какъв градивен и приятен период си само!Обожавам тези моменти в своят живот, защото тогава разхвърлям със замах, изчиствам с безкомпромистността на " Сбогом, не ми трябваш вече, здравей ново!" :)Пожелавам същото и на тебе и те поздравявам за дипломирането- давай смело и ( без )отговорно напред, сбогувай се без сълзи, посрещай с лъчезарни усмивки и бъди, гради, осъществявай ... себе си!
Успех и с обич- с тебе сме :))

П.С. И аз се уча да преглъщам по- спокойно, намествам и пропускам през себе си своята емоционалност, но имам сериозни съмнения по въпроса дали някога ще постигна това :)

Христина Чопарова каза...

Периодът наистина е интензивен откъм мероприятия и инициативи, Силве :)
Има много неща, които съм неглижирала и е дошъл моментът да се заема, и други, които се нуждаят от точка. Но като се знам колко съм податлива към чара на многоточията... :))

Да кажем, че промените са нужни, а какво ще донесат... ще видим!
Прегръщам те! :)

Beijaflor каза...

Хубаво!

Христина Чопарова каза...

Благодаря!