Hallo, life! :)

Обичам утрините, в които срамежливото слънце се провира между цветовете на акациите, а кожата ми зъзне от изтеглящият се в ъглите на сградите хлад по булеварда. Подметките ми поглъщат праха от ремонтите по „Мария Луиза”, настъпват нечии отпечатъци, гумено си подпяват някакъв рефрен, докато се разминавам с рехави тълпи на път към редакцията. Клаксони, шум, светофари. Идеален фон за холеричният ми темперамент, изтерзан от спокойствие и пасторална идиличност. Най-сетне мога да си провеся обувките от ръба на новия битиен модус.

Хелоу, лайф! :)

Витрините калейдоскопично бълват отражения, сред които мярвам и собственото си. Ходеща емоция, метър и шестдесет. С пръсти, по които още личат мастилените белези от среднощен морски шах. Разрошено отражение с една такава перманентна усмивка, стряскащо несинхронна с общия сутрешен емоциум. Строгостта не ме обича особено. Прежалимо е.  

До зиналата паст на метростанцията ме причаква редовният безплатен вестник. Клаксони, шум, аромат на кафе. Потъвам в хладната сивота на партера, портиерът ми подарява благосклонна усмивка. Утрото наистина е добро. Особено щом успях да нацеля от раз ключа за офиса си всред металните му подобия. Но още трудно свиквам с името си върху табелата на вратата.

Чаят с мед подслажда новините, от които се носи мастилено-скандален лъх. Ще ли иде ген. Колев на съд заради жертвите в Кербала? Президентът Плевнелиев искал агенция за е-правителство. Новият лидер на Франция бил приятел на Станишев. Асен Блатечки бърникал в хладилници, в Румъния вдигали заплатите, задавала се „Мис Силикон 2012”. Хороскопният блиц вещае опит за измама срещу мен с императива на заговор за убийство. Да съм запазела спокойствие. Безплатните жълтини имат отвратителен послевкус, който се отмахва с доза непукизъм и двойни дози усмивки. В наличност са. Само работният ритъм е изпитание за холеризма ми. Дали в някой шкаф не е останал забравен мъничко стрес? Някакво напреженийце? Напразни надежди...

Свеж аромат на акации превзема офиса с вандалска преднамереност. Цветята по перваза са услужливо напоени. Принтерът трябва да се засити с хартия. Нужно е да обеся някоя репродукция на стената, като извинение към зеленикавата ù голота. От чекмеджето на бюрото ми се подава виолетовия край на покана за театрална постановка. Може би, но не тази вечер. Трябва да взема китайска храна. Да сътворя нови вариации за детски купон. И да прозвъня дузина номера за жилища под наем. Обичам да ми е трудно. 
Хелоу, лайф! :)

5.00 PM. Аклиматизацията през ден втори приключена успешно.