май 28, 2012

La strada è bella

0

Еженощните спазми на Земята родиха слепи безсъния.
В диагоналния отрязък на стъклото трикольорът върху кулата на народното събрание смутено танцува в прожекторни светлини. Очаква дъждовните аплаузи, които вятърът ще залепва охотно по прозореца ми. Малък нощен гоблен, върху който синкавия здрач неуморно шие меланхолични цветове.
Кръпки от облаци, флегматични гълъби и разплакани покриви – като декор от филм. 
Забавлявам се да вмъквам цветове в черно-белите диапозитиви на валящите ежедневия. La strada è bella. Прекрасно е да носиш слънце в джобовете си.

Спазмите на Земята заплашително люлеят картонената крехкост на таванската ми независимост. Цяла съм. Невредима. Вече развивам резистентност към хронични апокалипсиси.

И към невидимите (ти) присъствия.


Related Posts:

  • La strada è bella Еженощните спазми на Земята родиха слепи безсъния. В диагоналния отрязък на стъклото трикольорът върху кулата на народното събрание смутено танцува … Read More
  • Touch the musicСъбудени щурци стъпваха цяла нощ по счупени ноти. Кафето ми сутринта удави дневни тревоги. Избълбукаха. Вятърът днес сервира почти ноемврийска тъга – … Read More
  • Silence По тавана придраскват сънните отпечатъци на Тишината. Звучи като котка, която се завръща след дълги полунощни скиталчества. Тъкмо навреме, за да про… Read More
  • Вяра, надежда, любовДа имате любов, за да имате здраве. И благодарност, за да бъде любовта.  Изградете света си от вяра, а дните окичете с надежди.  И нека ви е… Read More
  • Вселена в три буквиТолкова вселенско присъствие... в само три букви. ТУК [съм]. … Read More