На брега на един сезон

Тежък липов дъх дрогира сетивата, солта по кожата чертае влажни лабиринти. Подметките ми търсят сенчестите петна по прегорелия асфалт, задъхан от миражни вопли. Моята пейка под кестените ме чака, чака порцията споделеност и допира от шумолящите страници на книгата. Краят на седмицата е подходящ за гарниране с малко старомодна романтика. С „Писма”-та на Тургенев и Виардо.

Have you ever heard

Of a dreamer girl

Living in a world

So far away

Шоколадовия глас на Asa изпърхва отнякъде. Кара ме да се чувствам като вълшебник, когото подсещат да използва пръчицата си. По предназначение. Усмихвам се спонтанно, докато край мен флегматично плуват  цветни петна от рокли, поли, панталони, ефирни аромати, изцапани със сладолед детски бузи. Шум от премазан асфалт, боричкащи се гласове, късчета реплики, усвиснали безконтекстно из централната улица. 

Бреговете на лятото парят от нетърпение, от очаквания. Пулсират от обживяност.

Baby baby, close your eyes
Life is a dream…

Рефренът е така мой, че ми идва да се разсмея на глас, да захвърля кецовете и да скоча от ръба на прекрасната гигантска емоция. Толкова много лято се е събрало в мен, че нощем често прелива. До задушаване.

I dream of simple things every day 
I dream that love will come away
I dream of many lives I 
I dream that in this world I can make a change...

Не, не... Светът е безумно прекрасен, не искам да го променям.

Нужно ми е само онова усещане... да бъдеш за някого целия свят.

Maybe some day one day...

Или на брега на друг сезон.