За(е)мечтателно

      Съвсем скоро, след като със Зори  се озорихме озарено на чаша капучино в Barista coffee and more, се озовах отново там, този път - на среща с Мария, зайците и моребленувателния им татко.

      Кафето на ъгъла е почти зад бившата ми таванска мансардичка със скърцащ ретро асансьор. Особено чувство е след сантименталния послевкус от спомени да се озовеш в прегръдките на Мария, която се радва от сърце да те види отново, нещо бърбори и усещаш топлината на казаното от мелодичните вибрации на гласа ù. А пък колко е  забавно да наблюдаваш как след миг трапчинките ù стават по-изразителни, а в зениците лумват едни такива издайнически, голеееми-големи пламъци от нетърпение и изкушение. Защото са фиксирали вече съблазнителните меденки със захарен фондан в ръцете ми, които ù подавам с маниера на съзаклятник, споделящ съкровища. Взех ги специално за нея, знам, че обича сладокусни нещица. Гушна си ги, скри една-две въздишки и гостоприемно повтори „Ама, заповядайте!”. И заповядахме.
    После гласът ù от микрофона нарисува пролетна градинка, зеленчукови лехички и едно дългоухо семейство. Същото от корицата на книжката – и тя сивичка, като заешка козинка. Главата на този чичко, опитал от живота всичко, бе находчиво изрязана по очертанията, за да е видно, че е пълна с облаци и синьо небе. Мечтателният майстор на пролетното градинарство също така си има профил в Зайоbook и тия потайни облаци докарват благоверната му до любовни съмнения, горестно споделени в личната ù страничка в БГзайка.

      Плюшените заенца пък придремваха кротичко на масичката до входа, поне до онзи момент, когато се заговори за тях. Очакващи, с потрепващи нетърпеливо и сценично уши, някак се подхилкваха на пакостите, които Мария издаде на всеослушание. Гостите се усмихваха на малчовците, оставени с големи отговорности, докато мама и тате осъществяват вторнишкото мероприятие – еднодневно морско пътешествие.       

       Мария определено знае как да забива моркови в окръглени клишета. У нейните зайци няма и грам страхливост, да не си помислите такова нещо! Има колебателност, но съгласете се, обяснима е – при наличието на двадесет плахо пулещи се разбойника, на които трябва да се гласува доверие и да се делегират отговорности, макар и само за ден. Но заешкият баща, освен мъжествен и любящ, е също тъй честен и смел. Особено честен и смел! Иначе не би могъл да си излее душата пред половинката (е, с мъничко побутване), да гласува доверие на пакостливците си и да тръгне да осъществява мечта.
     От страничките на книжката надничат снимките на плюшените пътешественици, дело на сръчните ръце на Мария, накипрени в шарени одежди. И картинки на нахапани динки, топло пулсиращи под редовете сърца и усещане за пролетни празници. Много навременен и свеж подарък за всяка възраст, заслугата за който е и на илюстратора Мила Попнеделева - Генова. Тоолкова много обич има в поемата, и усмивки, и неща, които се случват почти във всеки дом. Хем е иносказателна, хем толкова близка, позната като случване. Много хубава книга! И наистина, всеки може да се припознае в член от заешкото семейство, в репликите, в случките, пакостите, мечтите... да се смали или да порасне. Няма друго такова усещане като това, което избликва от първия прочит. 

     А първият прочит... бе в един нищослучващ се отрязък от работния ми делник, когато Мария ме изненада с поемата, все още неотпечатана. Дотогава тя съществуваше само в радиоформат, а за мнозина е знайно, че моите уши и този формат са в изначално недолюбване.  Първо се въодушевих, после се разсмях, накрая се трогнах и за капак се върнах в мили спомени. Почти се видях на 6, брат ми - на 4, как седим на пода и захласнато следим картинките по стената, а зад нас мама сменя диапозитивите на прожекционния апарат и реди патилата на Мецана, станала за смях из Балкана. Подобно бе и усещането, докато четях заешката поема. И се смалявах, смалявах, докато накрая заспах на плашилото в джоба. 

      Мария така и ми подписа книжката - "На Малчо, който спи в джоба на плашилото!" :) За(е)мечтателната среща завърши със снимки, мили слова, разписани книжки, осиновени плюшковци и пожелания за много попътен вятър в платната на смелите заешки (и достижими) мечти. 

      Когато те се сбъдват, зайците са винаги честити.

      Без майтап!

Снимки: личен архив