Най-екзотичният хотел Мариголд

     

Какво може да свърже седмина толкова различни като начин на живот, мислене и светоусещане англичани? Златната възраст и един хотел в Индия, в който няма нищо златно.

Наскоро овдовяла жена (Джуди Денч), застаряващ гей (Том Уилкинсън), кокетка с афинитет към богати мъже (Селия Имре), самотен плейбой (Доналд Пикъп), мрънкаща ксенофобка в инвалидна количка (Маги Смит) и омръзнали си съпрузи (Бил Най и Пенелоп Уелтън). 

Пътищата им ще се пресекат още на летището и много пъти след това из ехтящите пространства на хотела, чийто управител Сони е чудесен мечтател, но ужасен мениджър (Дев Пател). 

Екзотиката на хотела е  фотошопен трик, а самият Сони – просто едно момче, което се опитва да задържи юздите едновременно на любовта и бизнеса, без да има опит в нито едно от тях.

Когато се сблъскат две субкултури – тази на педантизма и снобския манталитет и тази на източната философия в действие, резултатите са къде комични, къде затрогващи. 

В атмосферата на западащото величие на хотел Мариголд, кълвящите кокошки по улиците, дрънченето на авторикши, мургави деца с протегнати ръце и феерия от цветове и аромати, всеки от седмината ще се освободи от личните си апокалипсиси и ще започне да живее истински, спирайки да гледа на себе си като на излязла от употреба, никому ненужна вещ. Също като разпадащия се хотел, за чийто потенциал да бъде дом се съди само от видимото с просто око.

По ръба на английския хумор, който чертае личностното им преоткриване, гостите на хотела ще научат, че могат да успяват в търсенето на желаното само, когато са самите себе си. Ще научат, че провалът е отказът да опитваш, а успехът се измерва по начините, по които се справяш с разочарованието.

The Best Exotic Marigold Hotel (2011). 

Силно препоръчвам! Втората част на филма, по моему, не е толкова добра - продължението рядко е по-добро от първото издание. 

Изображение (poster): Wikipedia