ноември 07, 2013

Чаша небе, моля!

2

      В ноемврийския здрач се събличат силуетите на звезди. И с всяка минута стават по-видими в призрачната си голота. С всяка секунда танцът им ги изтласква отвъд рамката на прозореца, докато изчезнат в невидимия декор на нощта. А само преди няколко часа небесното настроение примижваше в лятносиньо. Да ти се иска да скочиш нагоре с главата.
     Тънък каймак от облаци драпира чернотата. Заприличват на букви. Тропосано небе, като страница от онази малка книга, която четяхме заедно. С дози смях в прегъвката на ъглите, където търпеливо ме чакаше да стигна, за да отгърнеш нататък. Малките книги в големи пространства, в чиито ъгли сега не ме чака никой. И смехът ухае на минало. По ноемврийски. Пресягам се за Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света. Най-точното определение за живот.
      Този луд, шарен, измъчен, възхитителен, влудяващ живот, който в безсънищните ми полунощия крещи и ме разтърсва, че нямам право да удължавам моментите си на слабост. Като онзи, в който пръстите ти опипом търсеха в тъмното издайническа влага в ъглите на очите ми. Безлунните нощи са най-уместното време за откровения. И за сбогуване с неща, които не са ми присъщи.
    Утре ще има слънце. По ноемврийски, като в онзи цветен калейдоскоп над ждрелото на Ерма. С лятносиньо небе. Под всички мостове текат реки, дори и под взривените. Прегръщам Сароян с благодарност, че така добре умее да долива в чашата ми точно толкова сантимент, колкото  ми е нужен, за да се изправя. 
       А утре ще си поискам още небе. 
       От същото, в което ми се иска да скоча нагоре с главата.




Related Posts:

  • Аз съм ти и ти си аз Една жена може и да вярва, че би могла да промени мъжа с любовта си. Всъщност, не може. Защото не жената е, която променя. Променя го любовта, но за … Read More
  • Колко да е тъмно Казват, че никога не може да знаеш името на своето спасение. Всъщност, то има само едно. Отляво е. И дори когато е най-тъмно преди зазоряване, само т… Read More
  • На учителя - с любов! Има уроци, които не искаш да свършват, просто защото учителят е заел цялата ти класна стая... отляво. Но когато урокът приключи, той не може да те по… Read More
  • Послепис: усмивка Когато си тръгваш, си тръгвай тихо. Дори и без думи – тишината може да чуе всеки, който поиска. Когато си тръгваш, затваряй вратите с нежност – сле… Read More
  • 2017. По име Чудоцветна 2017-та подшива бавно и внимателно датите. 22, в розовеещото мастило на ноемврийския здрач. Сияят гладко каренцата на месеците, пълни с живот. Пръсти… Read More

2 коментара:

Ирония Идиотова каза...

Размазваш ме с чувството на безизходица, което може и да бъде страхотно. Такава неуредица между усещания никой не може да ми докара. И да ме накара да ми е добре в същото време. Много си добра, по ангелите!

Христина Чопарова каза...

Аз съм кълбо от дуалности, които ме люшкат между себе си, но не ми е нужно да избирам нито една от тях, обичам ги еднакво и ме забавлява как се опитват да ме поделят. В мен текат едновременно много реки, и тръгна ли да отливам, рядко се замислям какъв ефект произвежда това. Затова не знам какво да кажа в отговор на толкова трогващия ти коментар, Теди. Май не е и нужно.
:)