декември 04, 2016

За вярата в смисъла

0

Живеем в интересни времена и много ме радва да наблюдавам как „светещите” стават все повече, а единственото, което правят, всъщност е да светят - по своя си неповторим начин, който ги оразличава от всички останали и привлича към тях подобните тям. Затова у мен всякога си бълбука светличката надежда, че доброто винаги ще го бъде, независимо от временни влияния или намеси. Свободният избор на душите винаги ще ги насочва към онова, което им е изконно присъщо. Затова не бива да губите вяра в смисъла, тук всеки е, за да изрази себе си и да вложи свой смисъл в онова, което сътворява – в проза, в стих, музика, снимка, рисунка, накит или всяко вълшебство, което сътворяват ръцете му, и в което влага време и енергия. Резултатът винаги е изящество и красота, наситени с обич, която докосва. 

Гледайте на всичко тук като на опитност, от която винаги, всякога има смисъл! 




Related Posts:

  • Твоето чудо Пада отгоре снежно вълшебство. Бърза да скрие сухите, останали без бяла прегръдка улици. Душата се отпуска доверчиво в топлите шепи на Всичкостта. Та… Read More
  • Където Душата е градина Слънце, което ти гъделичка мечтите за лято. И разрошва косите на взелата се незнайно откъде радост. Подаръкът на новата седмица, която доверително ми… Read More
  • Посоките на взора Неделя твори пролетни приказки за Понеделник. Нищо, че няма да се срещнат. Той, смисълът, е в онази грижа, подшита в синьо и слънчево. Усмихвам се. Щ… Read More
  • Слънца за повикване Пръстите на утрото бавно трият съня от бетонните клепачи на блоковете. Над покривите се килват слънчеви шапки, петъчното небе включва синьото на се… Read More
  • Когато врабците са тихи Петъкът се протяга като пролетна котка. Заприда съботни приказки и дебне за слънчеви зайчета. Липсва му да вижда изящния силует на Слънцето, как се п… Read More