декември 08, 2016

Безкрайности по първи петли

0

Докато Васил Найденов събужда първите петли, закъснелите следи в мен чертаят познати и непознати маршрути. Денят осъмна с щедро слънце и любимото ми лятносиньо. И е осми. Безкрайностите си дават среща днес. 
Понякога музиката от ръждясали ключове не е минорна. 
Летежен ден на всички колеги в специалност "живот" и усмивки плюс безкрайност! 








Related Posts:

  • Обличам си прегръдките Валят чудеса. С размах, по архангелски. Перата им парят от нежност, от обич и грижа. Разпуснаха косите на срядата, закачиха усмивки по свещите и от п… Read More
  • Всички чудеса Нощта загърна в синкаво одеалце треперещите брези. Последното злато по тях разнесе вечерна мелодия, шумолящ реквием за окъснели птици. Светлинки нака… Read More
  • До другия край на деня В сънните небесни пазви цопват сини усмивки от вторника. Отразяват се в моите. По покривите гълъби играят на „прескочи коминче”. Вятърът още спи, лис… Read More
  • Прегръдки, в които Светът да се сгушва Тежкият смях на ноември свлече от клоните последните им сухи, треперливи одежди. Само брезата отсреща все още срамежливо крепи жълтата си рокля. Кр… Read More
  • Неделни сърцеграми Преди да се оттегли, със сънени пръсти слънцето очерта сърцеграми по первазите. Да не пристъпва мракът отвъд тънките им линии в златно и огнено. Да… Read More