1440 начина да СИ

С тиха въздишка на изскубнати листенца от маргаритка се отронват минути. Пръстите на Времето броят миговете и плетат от тях воали от спомени. Още един ден, в който има слънце и луна. Между тях - ширити от топъл вятър с дъх на пролетно зелено. И неизбродени улици. И копнежи по нещо пристигащо. И безпределно обичане. 1440 минути, в които да накъдриш смеха, да пуснеш навън неспокойните птици на ума и да успееш да бъдеш навсякъде и никъде. 1440 начина да СИ.
 

А в дантелените нишки на оплетения ден вечер заспиват научените уроци.
Благодаря ти, Живот!