Карамелът на февруарското слънце меко се стопи между зъбите
на вечерта. Петъкът лепне от сладост, дръзко разпуква балони от дъвка и оставя
след себе си разпредени кордели от любовен въздух. Тънки като котешко мъркане.
Усещам, че първо ще дойде лятото, а после ще е пролет. Тя някъде е изгубила
онези зелени обувки, с които танцува по поля и градини. А аз нарочно ще се
изгубя в карамелената жар на февруари, по августовски разтопен.
Като усмивката
ти, когато се смея. Като усмивката ми, когато се смееш.
Нека да е лято...
0 коментара:
Публикуване на коментар