Деликатните пръсти на изгрева нежно погалиха покривите на
блоковете и по бетонената кожа на етажите се разля надолу слънчева руменина.
Прозорците се събудиха и стъклените им клепки примижаха в лятносиньо. Утрото
изтри остатъците от сенките по ъглите на первазите и досъблече мрака от стените.
Изумително събуждане в простичката всекидневна алхимия на светлината. И докато
птичите криле възторжено разрошват клони, денят меко се настани в прегръдките
на февруари.
Изпитвам потребност от допира на ръцете ми до топлото порцеланово
кълбо с ухание на лимони. И от спяща между дланите нежност, която разказва
приказки с дрезгав глас.
Hallo, new day!
0 коментара:
Публикуване на коментар