Избелелият деним на съботното небе се нуждае от мъничко
памукови фигурки. Облаци за разпознаване. И хвърчила от хартиени писма, с
навързани по тях чудеса от обич. Трябва още... един следобед, вкусен като
филийка с искрящ и дъхав мед. И прозрачни птици – от моите длани, в които меко
да се сгушва топлината на лицето ти. Пулсът отляво помни нотите на споделения
смях. И как звучат прегръдките. Смешния ми глас ще нанизва сред тревите лятно
разпилени стихове, а ти ще го слушаш в нелеп опит за сериозност. Със спящи
скакалци по крачолите.
И ще е нещо като обичане, нещо като магия, изобщо като
всичкост.
0 коментара:
Публикуване на коментар