Лятносиньо на макс

Копнежът по пролет днес е включил синьото на макс. Толкова изкушаващо небе... Иска ми се да скоча в него нагоре с главата. Всъщност е огледало. Дори когато звездно ми намига нощем, ми напомня да не забравям как изглежда космосът... отвътре. Там, където винаги се връщам, след поредната разходка по слънчеви лъчи над бездни.

Изключено е да паднеш, когато всички усмивки всъщност са люлки.

На кой още му се скача в лятносиньото?

:)