Възхитителните въздишки на цъфнали клони дрогираха деня.
Пролетта звънко се разсмя на ефекта от парфюмирани дървета и хукна да събужда с
целувки неолистените. Утре ще оцвети храстите в меко жълто. И в лила. После ще
долее още абсент на полянките. Вълшебниците знаят, че тя, магията, се сътворява
с нежност. Потъвам в покоя на късния следобед, а от пейките бавно се оттича
меда на последното слънце. Със ситни крачки жизнерадостно тромави гълъби
тропосаха по асфалта безвремието на белите пролети.
Ех... малките неща винаги
носят най-голяма наслада.
0 коментара:
Публикуване на коментар