Март сутринта раздипли щедро слънце по улиците, над клоните,
в усмивките и погледите, в нежната белота на кокичетата. И пусна влюбчивия
вятър да разрошва коси, да флиртува с къси рокли, да тактува с птичите криле.
Наречени благословии днес прегръщаха ръце с двуцветни нишки. После ще прегръщат
клоните, ще чакат изумрудените сенки на листата и нощем ще си разказват с
птиците приказки за любовта. А после ще е код Зелено. С изби от стопено синьо и
роса за изпиване. По Дикинсън.
Усмихвам се на деня, толкова по мартенски
непостоянен. В късния следобед за нещо се разплака. Леко. А рехавите му сълзи
ми звучаха като градски шлагер от стар магнетофон.
Сигурно защото музиката е
пристан за изпепелени от щастие души.
0 коментара:
Публикуване на коментар