Времето дърпа шеговито за краищата лудешкия ми
устрем. Така и не се научих как се лети редом, че все съм извън календарните му
маршрути. Бухнах се в слънчевите поляни на юли, а то още запраща по мен
стрелички от пролетни кокичета. Замервам го с разтопени от зноя усмивки и
хуквам пак след китарните си акорди.
Когато си изтъкан от слънце и лято, от
щурци и от песен, съществува само един сезон.
0 коментара:
Публикуване на коментар