Цветни улици... цветни от хора и слънце. И бавни автомобили
с вежлива кротост. Малка прекрасница си бърбори с вятъра и размята антрацитни
косици, уловила ръката на мама. Подарява ми такава усмивка, че в миг се
чувствам като посветена в свръхважната тайна. Усмихвам се обещаващо, ще я
опазя. В следващия миг към мен възторжено лети шпаньол с развети ушички. Влажно
се запознава с лявата ми обувка и хуква ухилен нанякъде с невидимите си
спътници. Пролетта опреде вълшебства... и ги окачи по тегелите на следобедната
ми разходка.
Това, което ти е нужно, винаги идва в точния миг.
0 коментара:
Публикуване на коментар