В стаята танцуват божествени аромати – на ванилия и
разсънено сутрешно кафе. Сметановите небеса днес са скрили слънцето, но птиците
разнасят благи песни. Тъкмо декорът за връщане с няколко лакти назад... за
среща с палавостта и вечните „Защо”-та. И защото никога не ми стигат
отговорите, защото ми се прегръща и днес ми е разнежено.
Да бъде благост и простори
за летене!
0 коментара:
Публикуване на коментар