Разстоянието между душите

Лежерни дни, с наедрели от слънце и вятър утрини, в които се събуждаш, сподирян от протяжния вой на гладни котки. Дни със слънчеви отблясъци в реката, в която плуват призраци на изсъхнали треви. Стъпките ми следват напуканите вени на земята, росна от влага. Пътеките се губят в чернозема нататък, позлатен от меда на късното слънце. Колко усмивки ми образува индиговата нежност на първия синчец! Пролетта го е скрила под измръзнали клони, да чака буболечи прегръдки. В следващия миг четири тежки лапи нагазват в рехавия абсент на безкрайните поля. И още четири. Магията от слънце и пролет, свобода и мартенско зелено витае над тях, полепва по влажните им носове, жадни за още.
Аз съм там, и не съм. Нишката на душата ми прилича на струна. Колкото съм по-далече, толкова повече лежерната реалност ме следва с невидими стъпки в работния делник. 

Разстоянието между душите се измерва в акорди.