Зовът на корените звучи с напевния глас на прабаба,
чиито пръсти ваят шевици на пламък от газениче. Човек се завръща по силата на
онзи зов, на който се подчиняват всички уморени крила. С вечната жажда за
топлота от грижовни десници, връз които устните да сложат благодарствен знак. Заради
всичко, което.
Между корените и крилата има само начала, които се срещат.
0 коментара:
Публикуване на коментар