Твърде много рагтайм пулсираше в дъждовните вени по
автобусните стъкла. Дорисуваха ми се усмихнати човечета по тях. И изкушените ми
стъпки после нарочно цопваха в прелялото оловносиво. Локвите винаги обичат
други локви... и почти винаги е без значение защо. А когато дъжд дъжда покрива, под
стряхата на гълъбовата минорност безлунната нощ суши мокрите си коси. Утре ще
търкулне обратно слънчевия талер.
Но сега... сега ще ú отива Бодлер.
0 коментара:
Публикуване на коментар