Срамежливи лъчи се опитват да повдигнат клепачите на щорите.
Включих се в играта, за да пусна слънцето. Измръзналият въздух благодарно ме
прегръща, докато кварталът се събужда за живот след малката смърт на
безпаметните сънища. Време е за мехурчета от кафеена пяна, в чието бълбукане се
събужда споменът за свят, утихнал до пулс отляво.
Слънце моооое, откога те
чакам...
0 коментара:
Публикуване на коментар