Най-прекрасната мисия – да носиш светлинка там, където не
достига; да скрепяваш десниците на две тъмнини така, че в техните длани да се
стопли огънят; да вдигаш ъгълчетата на увиснали усмивки и да окачваш завеси от
малки радости. Тайничко да пускаш слънца в нечии джобове. Това най го обичам. И
летенето. Без страх от падане, от сгрешени посоки, от някое и друго стопено
перце. Посланиците не разнасят щастие, те само посочват възможните му маршрути.
А Слънцето е съюзник, когато сбъдваш чудеса.
0 коментара:
Публикуване на коментар