април 09, 2017

Чудото, наречено Живот

0

Многоцветен ден, прелял от слънце и жужащи еднодневки. Полусърдити облаци замерваха със сенки поляните и си придърпваха слънцето. Вятърът изрисува дантели по сребристите вълни на язовира, а горе, заслушани в конския тропот, глухарчетата се смаляваха в зеленото. Влюбени птици понесоха в синьото осанната песен на върбите. Душата ми хукна след лястовичите криле, да се гмурка сред омаята на възкресени аромати.

И да празнува в деня на цветята чудото, наречено Живот.  



Related Posts:

  • Езикът е жив, когато създава светове Език, създаден от шепица звук, понесла любовта. Безценен дар, в чиито мелодии същините се разпознават. Тридесет кирилски знака, побрали всичкостта. М… Read More
  • Борхерт и люляков ароматМеланхолията на дъжда възвръща на крилата радостта от летенето. А само душата знае къде са границите ú. Цапка ми се из локвички и проклетийки ми се пр… Read More
  • До полет! Лупингите на лятото в синьото горе завихрят такооооова торнадо от топлина. Вторникът е придърпал аквамариновите моливи и усмивките току добиват очерт… Read More
  • В тишината на светулков полуздрачКогато светът утихне в тишината на светулков полуздрач, най-истинските неща звучат най-отчетливо. … Read More
  • Безоблачно, с надежди Слънчеви лъчи събират мокрите огледала по земята. Сресани клони и усмихнати късчета небе. С точно толкова синьо, колкото подхожда на новороден необят… Read More