Там, където вятърът люлее тревите между черните фрески на
два дървени кръста. А хоризонтът, нажежен до бяло, стопява краищата на
небесносиньото. Вълшебна нишка, съединила небе и земя, за да приютява волни
криле и летящи души.
Понякога всичко, което ти трябва, е поглед отгоре.
И
няколко извадени от джобовете усмивки.
Защото.
0 коментара:
Публикуване на коментар