Езикът е жив, когато създава светове

Език, създаден от шепица звук, понесла любовта. Безценен дар, в чиито мелодии същините се разпознават. Тридесет кирилски знака, побрали всичкостта. Моята благодарност към тях е в радостта да ги живея всекидневно. Да кроя от тях дрешки за светли настроения. Да опитвам сладостта на нови съчетания. Да ги пускам като птици нагоре, където синьото ми ги прегръща. Да ви усмихвам с тях. Да ги гребвам от книжни корици. И да ги пращам до сърце – в хвърчилце от нежност.

В един език има живот, когато създава светове. С любов, побрана в шепичка слово.
Нека Е!