Борхерт и люляков аромат

Меланхолията на дъжда възвръща на крилата радостта от летенето. А само душата знае къде са границите ú. Цапка ми се из локвички и проклетийки ми се правят. И стрехи за разрошени гълъби. На дъждосивата вечер ще ú отива мъничко люляков аромат. 
Може би и джаз, който пее на български. 
И мъничко Борхерт.