Слънчеви лъчи събират мокрите огледала по земята. Сресани
клони и усмихнати късчета небе. С точно толкова синьо, колкото подхожда на
новороден необят. Безоблачно, с надежди. Хората си чакаха неотворените подаръци
и малки чудеса. Понеделникът доволно въздъхна след разсънените врабци... и
шепотът му прозвуча като камбана.
Имаше да рисува ново бъдеще... което ще
оцветяваме заедно.
Крилете сънуват тишина само в лавандулови нощи, в които
светът е утихнал до пулс отляво.
0 коментара:
Публикуване на коментар